Книгата "Антологии и канон: антологийни модели на българската литература" изследва отношението между правенето на антологии и формирането на канона на българската литература, отговаряйки на въпросите:Как изглежда българската литература и формирането на канона й през призмата на нейните антологии? Кои са „антологийните прагове“ и има ли „война на антологиите“? Кога подборът и представянето на автори и текстове в „сборни книги“ е индивидуален артистичен жест и кога фокусира властови енергии на Държавата и Академията? Кои пишещи жени (не) са допуснати там? Доколко преводните антологии са „канон за износ“?