Близки срещи със смесени чувства

"Текстовете, които ще прочетете, са моят опит да благодаря на словото, което беше и продължава да е моята скрита тъмна стаичка. Моята „детска къщичка“ от кашони, стари мебели и въображение. Моята лична изповедалня, в която винаги има място за още един чифт очи, с които да си говорим”, признава Мария. Разказ за двете страни на една монета - като позитива и негатива във фотографията. Като спектакъла и мъчните репетиции преди това. Книга за видимото, публичното и невидимото, болезнено съкровеното. ПЪТЯТ НА СМИСЪЛА Започнах живота си като едно чувствително момиче, което плачеше често и от нищо. Живеех спокойно и защитено в прегръдките на родителите си, докато татко не почина. Тригодишното му боледуване ме изправи пред много неща. Най-голямото беше осъзнаването, че наистина човек един ден умира и че това никога не е справедливо. А най-трудното за преглъщане – че никой нищо не може да направи срещу смъртта. Когато осъзнах тези две неща, пораснах. И с порастването реших да не посвещавам живота си на мислите за края, а всеки ден, всяка минута да го живея с усещането за щастие. Разбрах, че щастието не е нещо, което придобиваш отвън – то е начин на гледане на света, то е сетиво, което трябва да възпиташ у себе си. Модерно е да го наричаме позитивизъм. Аз продължавам да го наричам „възможност за щастие“.