В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга „Черно мляко” Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия.
По думите й тази депресия я откъсва от единствената страст в живота й, която дотогава е поставяла над всичко – да пише художествена литература.
С типичното си сладкодумие и характерен стил Елиф изследва собствените си чувства, представите си за майчинството и разбиранията си за кариерата на страниците на „Черно мляко”.
На светлинни години от идеала за майка, тя се наслаждава на независимостта си и отказва да пренебрегне страховете си около влиянието на брака и децата върху най-централната й същност, тази на писател.