Книгата на журналиста Борислав Радославов „Дядо Добри – Светецът от Байлово” от издателство Сиела отново ни напомня за историята на столетника, който трогна хиляди души с човещината и състрадателността си.
Истинската история на Дядо Добри може да се разгледа най-добре не толкова с автобиографични данни, колкото с разкази от най-близките му хора. За срещите, преживелиците и беседите между тях. За живота и безкористните постъпки на човека, който вдъхновява с думите и житейския си път. За това, че разкаянието и смирението могат да възвисят човек, а суетата и лицемерието да го принизят.
Мнозина предлагат Дядо Добри да бъде официално признат от църквата за светец и дори да бъде почитан на 13 февруари, деня на смъртта му.
Труден и въздигнат, но и противоречив и особен за мнозина. Самотник, но в същото време близо до хората…
Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български храмове:
1. Дарява 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово през 2005 година.
2. Дарява 25 000 лева на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци през 2007 година.
3. Дарява 35 700 лева на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ през 2009 година.