Заглавието на романа е заимствано от известен виц, който така и остава недовършен, а финалът на повествованието се свързва с неговото начало, подсказвайки, че няма значение дали действието се развива в Натания, Кейсария, или където и да е другаде, защото всяко място е своеобразна сцена в големия театър на живота. Стендъп-комикът Дов Гринщейн представя своето шоу в малък провинциален клуб, но вместо очакваните закачливи анекдоти, смехории, вицове, които също не липсват, изненаданата публика получава и един драматичен монолог на Довале – горчив разказ за тъжното му детство, за житейските му разочарования и несполуки, в който – саркастично и с много черен хумор са се вплели и фрагменти от нелеката израелска действителност.