„Емигрантите” разказва историите на четирима напуснали Германия мъже, които в края на живота си рухват под бремето на носталгията по изгубената културна родина, на травматичните спомени и чувството за непринадлежност към новия свят. Следвайки стъпките им сред руини и раздробени пейзажи, авторът очертава маршрутите на изгнание, които водят от Литва до Лондон, от Мюнхен до Манчестър, от южногерманските провинции до Швейцария, Франция, Ню Йорк, Истанбул и Йерусалим. Едно всъщност лично пътуване във времето и пространството, което събира историята на Европа, деликатно вгражда темата за Холокоста, откроява местата на паметта, проследявайки тайнствените й ритуали.
Зебалд смесва елементи от пътеписа, биографията, мемоара и така създава свой неподражаем жанр, плътна поетична проза, блуждаеща между документалното и фикционалното, тайнствено усукана, но безпощадно ясна в мощните си прозрения за съвременния свят.