Поезията на Франце Прешерн за първи път на български език в превод от проф. Людмил Димитров.
Единствената стихосбирка на словенския поет Франце Прешерн, издадена приживе, „Поезия“ (1847), е неговият най-добър автопортрет. В нея проличават ерудицията, широтата на мисленето, сложният светоглед и цялостният психопрофил на автора, у когото надделяват способността искрено да обича както жените-музи, така и малцината си приятели.
Стиховете на Прешерн разкриват и меланхоличната превъзбуда от разминаването между високи цели, пориви, творчески намерения и действителност, а също откритото дистанциране спрямо глупостта, претенциите и ограничеността на школаря/учения и властимащия, както и деликатната му самоироничност.