Чезаре Анунциата е на 77 години и животът му вече не е това, което би искал да бъде. Така и не е успял да обикне истински жена си, отношенията му с дъщеря му Свева са твърде сложни, синът му Данте не смее да му представи спътника си. Тогава той решава, че всичко това не го интересува, пийва по малко винце с приятеля си Марино, среща се с Росана – официално медсестра, в действителност упражняваща най-старата професия. Не си прави илюзии за себе си и се отнася към личността си със здравословна самоирония.
Докато не решава да помогне на съседката си Ема, която има тежки семейни проблеми. Това е моментът на прелома, когато Чезаре се вглежда в живота си и в близките си по друг начин, опитвайки се да влезе в мир със света. Чезаре е описан с лек и ненатрапчив хумор, който донякъде препраща към Юнасон и неговия стогодишен старец.