Книгата ще бъде полезна на бъдещите изследователи на българската история през ХХ век – с нейните постижения и социални екстри, но и със заблудите, провалите и пропуснатите възможности пред държавата и обществото.
Предлаганият труд е не само историческо съчинение по замисъла, вложен в него. Авторът е позната фигура на българското общество през последните две десетилетия със своята издателска и публицистична дейност, но той е и активен участник в изграждането на социализма през последните две десетилетия преди да слезе от историческата сцена. Затова целта му е да изложи фактите, такива каквито са отразени в официалните документи и статистически справочници от периода 1944-1989 г. Както и личните си оценки, като участник в част от описаните събития, но без идеологически обременени тези и носталгични настроения към „доброто старо време”.
Изследването е опит за надпартийно послание към сегашни и бъдещи читатели, което да им припомня създаденото и неосъщественото от техните предшественици като част от историята на българската държава, но съпоставимо с тогавашното развитие на Европа и света.
Както всяко съчинение, и това само предизвиква критиците си. В случая най-важният критерий са младите хора, които са разбрали, че няма по-важно и полезно от Истината.