Към онази която седи в тъмното очаквайки ме

Просветляващо и пречистващо пътуване навътре в себе си пред прага на „онази която седи в тъмното очаквайки ме“. Възрастна актриса броди с носталгия и болка из дебрите на угасващата си памет. Минало и настояще, детство, юношество и зрелост, реално и фантазно, житейска и театрална сцена, откъслечни образи и пейзажи, нечии гласове и неумолимо безмълвие, реплики свои и чужди се гонят, преплитат и сливат без разграничителни линии, без препинателни знаци във вихъра на едно тревожно дирене на собствената самоличност, на жената, живяла в лоното на актрисата.