Лисица

т минните полета на Балканите, през Централна и Западна Европа, Русия и Япония, та чак до Гранд Каньон… От потънали в забвение имена на руския авангард, през Булгаков и Набоков, та чак до българска народна песен… Наслагват се пластове география, история, литература, традиции и култура. Дубравка Угрешич разсъждава за „това, как се създават разказите“ и как животът пише романи, за личностното съществуване като низ от бележки под линия. Реално и въображаемо преливат едно в друго, вплитат се автобиографични мотиви, елементи на есе, критическа статия, публицистична проза. Това мощно разножанрово повествувание удивява с невероятната ерудиция на авторката, с умението й остро, проницателно и иронично да подлага на „дисекция“ социалния свят и човешкия манталитет, с бликащата оригиналност на асоциациите и хрумванията. И току отнейде надникне рижа лисица – като символ или метафора, митично същество, „тотем на писателите“, като самотен боязлив обитател на запустели места.