В „Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула” Ребека Рейзин показва другото лице на Париж – място, където едно сърце може да бъде разбито, но и излекувано.
Малка част от книгата, описваща града на любовта:
През отворената врата нахлуха бърборенето и веселието от улицата. Целият Париж сякаш бе разцъфнал ?– от градините до потоците туристи и блясъка на слънчевата светлина. Чуваше се приглушеното ехо от корабчетата, които минаваха по Сена, а вятърът подемаше нейния неразгадаем аромат и го разнасяше леко по синьото като метличина парижко небе чак до моето малко антикварно магазинче.
Разсеяна от красотата на природата, аз подскочих стреснато, когато един фотоапарат светна в лицето ми. Примигнах бързо, за да прогоня тъмния кръг, който замъгляваше зрението ми. Хората от туристическата група все още се разхождаха наблизо. Бяха вдигнали високо телефоните си и снимаха, приближаваха се все повече към мен и викаха „Кажи зеле!“.
Защо винаги казваха това? Кажи зеле? Нямаше никакъв смисъл.