Книгата изследва ролята на Международния панаир – Пловдив в условия на стагнация на диалога Изток-Запад по време на Студената война и как изложението допринася за увеличаването или установяването на търговските отношения на България със страни извън рамките на Източния блок.
Изданието проследява и изследва ролята на Международния панаир – Пловдив за външнотърговската политика на България в обстановка на политическо, икономическо и идеологическо противопоставяне на страните от двата блока. Търси се отговор на въпросите какво е значението на международния търговски форум в условия на стагнация на диалога Изток-Запад и как той допринася за увеличаването или установяването на търговските отношения на България със страни извън рамките на Източния блок. Освен това се дава отговор дали развитието на панаира е с оглед вътрешната логика на разрастване на такива институции или зависи от промените във външнополитическите, външноикономическите и вътрешнополитическите условия от този период.
В книгата за първи път се проследява историята на Пловдивския панаир, за целия период на социализма в България, като са изведени политико-исторически и икономически фактори за развитието му. Едновременно с това за пръв път се анализира ролята му във външнотърговската политика на страната по време на Студената война. Изследвана е и специфичната взаимовръзка между развитието на външната търговия на България в годините на стагнация на диалога Изток-Запад и увеличаването на значението на търговския форум. За първи път е проучено влиянието на изложението за модернизирането на икономиката в България по време на социализма.
Написана е на основата на богат архивен материал от централни и местни институции, мемоарна литература, справочници и юбилейни издания на самия панаир.