От привидно баналния делник на обикновения човек авторът съумява да извлече и смразяващи трагедии, и граничещи с лудостта психически състояния, и трогателна доброта и човечност. Дори на фона на самобитното писане на Храбал сборникът се откроява с изумителна образност, с разтърсващо въздействие върху ума, емоциите и съвестта на читателя, с неподражаема сплав от брутален натурализъм и крехка като стъкло нежност. Освен моритати („кървави истории за убийства и страшни събития“ според речниковото значение на думата) и модерни легенди книгата съдържа размисли за естеството на писателството, за странните отношения между автор и читатели и така ни допуска до творческата лаборатория на един недостижим алхимик на словото.