Образователните индустрии

Тази книга разглежда образователните индустрии и продуктите на техните пет сектора: учебниците, образователните средства, превърнали се в педагогическа информатика, дистанционното обучение, продуктите за неформално обучение, дигиталните информационни системи и системите за управление на обучението. Индустриални ли са тези сектори? Четири от тях се раждат в началото на ХІХ в. в контекста на първата индустриална революция, на бума на търсенето и на недостига на работна ръка, на механизирането и масовизирането на производството. Така в Съединените щати липсата на преподаватели е причината за появата през 1809 г. на патент за обучаваща машина, последван от около 600 модела в продължение на сто и петдесет години; именно заради твърде многобройната и разпръсната аудитория във Великобритания през 1840 г. се ражда дистанционното обучение, а от 1833 г. френската администрация поръчва на издателите стотици хиляди учебници; през същата година се появява Magasinpittoresque, първото френско периодично издание за обучение чрез забавление. През 1851 г. Педагогическият музей в Щутгарт започва производството на голяма поредица документи, предназначени тъкмо за масовото образование, изпреварвайки тези в Хамбург, Торонто, Лондон, Санкт Петербург, Париж, Виена, Сантяго и др.

Издателство: Сиела.

Година на издаване: 2014.

Автор: Пиер Мьоглен.