Педофилия на съчувствието

Новата поетична книга на Станимир Димитров. ПЕДОФИЛИЯ НА СЪЧУВСТВИЕТО Човекът без шапката няма право ... Няма! Под тентата на илюзията хартиените самолети като мухи на вендета с нахални билети продават конфети. А някъде вътре поетичните съзвездия посадиха цирка на фантазиите в обгорените фитили на въображението. Да Ви поканя ли на танц, мадам Поезия?! Институции с маниакални чекмеджета, тетрадки с тесни и широки редове ще дирижират полета на мисълта... големи и малки букви ще се спъват по клавиатурите... къси и дълги сигнали, алфабели циферблати, готически грамофони... (ще танцуваме) и плочи и телевизии с дупки и безкрайно кръгли размътиха ума му... Сега е време и утре е време и вчера е ден на... Умът е дежурната лампа на истината! По улиците на Берлин пророците набиват крак! Хиляда деветстотин петдесет и някоя... Весталките засмукаха лъжата - повръщат захарни петлета над виенски колела, разпънати в парижки ножици и пак беше време и пак беше утре... на бримка се свиват в окото заспиват, когато иглите играят на точки в продажния гоблен... Не се ли страхуваш, че могат без тебе и с теб ще успеят, когато поискат... Човекът без шапката стиснат е стиснат... И пак ще живееш и пак те написват! А Мартин, последният Мартин умира - Мартин Идън, момчето с машината- като смешен Аякс в раменете на тинята преобърнал Пегаса от върнати пликове, тях ги яхат метреси с железни пети. Нека Бог да ни пази, братя слепци!