Предмет на монографията е субективното право на по-голям дял от съпружеската имуществена общност поради принос. Правната възможност за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност поради принос е коректив на общото притежание, въведено от първия Семеен кодекс от 1968 г. Сега действащият Семеен кодекс, в чл. 29, ал. 3 възпроизвежда правилото за определяне на по-голям дял. Въпреки наличието на разнообразни становища и изследвания през годините на съществуването на разглежданото право, до момента няма задълбочено монографично изследване по темата. Разработките са преди всичко по времето на действие на първия Семеен кодекс от 1968 г. Има различия в разбирането и решаването на проблематиката, която е с изключително голямо значение за практиката. Богатата съдебна практика също ни поднася непрекъснато нови и все по-сложни казуси. От изследване се нуждаят и различните препоръки за промяна и подобряване на института на съпружеската имуществена общност. Темата е много актуална и днес, не само защото обектите на съпружеската имуществена общност не са константна величина, а промените в притежанието са радикални. Възстановяването на частната собственост разширява обхвата на съпружеската имуществена общност, дава възможност за нови разсъждения и налага нови изследвания. Приемането на България в Европейския съюз също ни изправя пред въпроси, свързани с възникването и обхвата на съпружеската имуществена общност, прекратяването и определянето на дяловете, а като последица – с въпроси за режима на определяне на по-голям дял от общността поради принос.