За първи път на монографично ниво се изучава, обсъжда и анализира съдържанието на разглеждания способ за доказване - разпитът на свидетел, провеждан в досъдебния стадий на наказателния процес, като се стъпва върху основите на три отделни научни области - наказателния процес, криминалистиката и психологията.
В монографията се разглеждат основните, наблюдавани в практиката, тактически проблеми, които възникват при реализиране на изучавания процесуален способ за събиране на гласни доказателства, обсъждат се поведенческите характеристики и особености на участниците в разпита през време на провеждането му и на тази основа се разработват модели за решаване на такива проблеми, като се извеждат препоръки и се обосновават предложения за подобряване на дейността на разследващите органи с цел повишаване ефективността в дейността им по разследване на престъпления.
В настоящото изследване са поставени за обсъждане историческите аспекти, свързани с възникване и развитие на разпита на свидетел в наказателното производство като способ за доказване; извършен е анализ на процеса на формиране на доказателствената информация, която следва да бъде получена под формата на свидетелски показания – от момента на възприемането ?, през етапите на запаметяване и възпроизвеждане, до фазата на проверка, оценка и анализ и съпоставяне на тази информация с останалите доказателства по делото.