Историята започва през 2000 година. Оскар Дюфрен е трийсет и четири годишен. Той е мним писател, така както има мними болни. Води си дневник, за да стане животът му по-интересен.
Aвторът определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение. Определя я и като антидневник, като „деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп”. В „Романтичния егоист” Бегбеде за пореден път проявява умението си да се самоиронизира, да изпада в самоунищожителни откровения, но и да изразява критичното си отношение към света, който ни заобикаля. си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.