Същината на нещата

Трийсетте разказа от сборника „Същината на нещата“ ни потапят в едно параноично и перверзно ежедневие в един насилнически, лиричен, абсурден, понякога зловещ свят. На места погледът на автора е циничен, показва ни каквито сме прямо и без задръжки. Хуморът му е горчив, естествено бликащ от ситуации, с които всеки от нас се сблъсква. Разказите на Монзo за същината на нещата провокират неусетна усмивка на лицето, докато ни карат да се замисляме, и с иронията си ободряват. Те нареждат своя автор сред големите на кратката проза, а критиката го поставя редом с Кафка, Борхес и Рабле.