Учебно помагало по история и цивилизация - Политически основи на модерния свят, за 9 клас, Просвета

Помагалото „Политически основи на модерния свят“ разработва историческа проблематика от програмата по история и цивилизация за 9. клас, структурирана съобразно държавните образователни изисквания по гражданско образование. Предложените 16 теми кореспондират пряко с учебника на издателство „Просвета“ (автори: Б. Гаврилов, А. Пантев, А. Кертин), като надграждат и разширяват базисното учебно съдържание. Те могат да се включват както в задължителната подготовка, така и в часовете за ЗИП и СИП.
Заглавията на темите са следните:
1. Запад–Изток: градове, общества, държави
2. „Естествено право“ и политическа свобода
3. Просвещенският проект за съвършена държава
4. САЩ и правата на човека
5. Европа между кръста и дървото на Свободата
6. Контрамодерният Изток
7. От романтизъм към национализъм
8. Прогресът като пролетарска революция
9. Държава, нация, национализъм
10. Религия и нация
11. Българският църковен въпрос и западната религиозна пропаганда
12. Европейският проект за „вестернизация“ на Османската империя
13. Политическа свобода и християнство
14. Прогресивисткото движение в САЩ – мощна изява на гражданското общество
15. Търновската конституция и народът
16. Науките за обществото в началото на 20. в.: Макс Вебер
Основната цел на помагалото е учениците да започнат да схващат процесите на интегриране в ЕС в цялата им сложност; да разбират каква широка компетентност е необходима за успешното функциониране на националното общество в рамките на голямата европейска система.
Учебното съдържание е ориентирано от два основни проблема.
1. Ролята на суверенната държава-нация днес е значително намалена. Това обстоятелство придава изключително значение на способността за самоорганизация и самоуправление, т.е. на гражданския елемент в обществено-политическия живот. Но тази способност е свързана с характера на националната идентичност. Когато в нея етническият елемент силно доминира над гражданския, възниква проблем. Той се вписва в по-общия въпрос за универсалната криза на идентичността. Днес се говори за „множене“, дори за „разпадане“ на идентичности като последица от сложни промени в историческата памет. В този глобален контекст и българската национална идентичност е подложена на безпрецедентно изпитание. Мнозина изказват опасението, че „интегрирането“ може да се окаже начало на постепенно разпадане на националното общество, на разделяне между интегрирани в наднационални стуктури „граждани“ и обособени в черупката на етнически митове, обидени и сърдити европейски аутсайдери. Как може да бъде предотвратено това? В каква посока трябва да се насочат усилията ни? Нека си дадем сметка за това, че в Западна Европа гражданското мислене е отдавна въплътено в културни (цивилизационни) форми, в манталитет; докато за нас то е в голяма степен въпрос на просвета. Там то също се изучава по учебници, но като собствен опит на нацията, като възпроизвеждане на собствената национална идентичност. При нас изискванията на интеграцията влизат в конфликт с някои традиции на образователно моделиране на миналото. Наивно е да заобикаляме този проблем чрез механично пренасяне на „европейски“ модели на образование, изпълнени с „българско“ – остаряло и анахронично в съдържателно отношение – писане на учебници.
Ако гражданските и политическите ценности се усвояват като нормативна система, като нещо универсално по същността си и универсално възприемаемо – както мислят френските философи от 18. в., – всичко би било наред. Само че не съществуват реалности, които да са просто универсални – „универсалното“ е английска, френска и пр. историческа практика. С този акцент искаме да заострим вниманието към специфичното, локално въплъщаване на ценностните идеи. Както в миналото, така и сега конкретните политически и културни форми – в случая западни – се отделят от съществуващите практики и пренесени в друг локален контекст (български, сръбски и т.н.), се съчетават с нови форми и нови практики. Кое е особеното на локалния контекст, който най-общо се определя като „източен“? Това, че обособяването на индивида от колективната идентичност и утвърждаването на неговия статус (неприкосновеност и права на гражданина, правова защита на частната собственост и т.н.) има забавена и трудна история, изпълнена с разриви и затормозявания.
2. Именно това неблагоприятно историческо наследство, което би следвало да бъде преодолявано, е вторият основен проблем, който ориентира съдържанието на помагалото. Негативите на историческото наследство могат да бъдат преодолявани с адекватен диалог между Изтока и Запада. Той е възможен само при добро познаване на западните идеи, на тяхната историческа еволюция и контекстите, в които са се развили. Ако не познаваме еволюцията на „човешките права“, заклинателното произнасяне на тази формула няма да ни помага много. Хората няма да станат „граждани“, ако само бъдат обявени за такива от конституцията. Още по-малко ще станат цивилизовани граждани по силата на „цивилизационния избор“ на политиците.
За по-плодотворен диалог между Изтока и Запада е необходим общ културен език. На първо място помагалото има задачата да подпомогне усвояването на този език. По-конкретно, да задълбочи и затвърди уменията за опериране с основни понятия на модерната епоха. Това са понятия, с които самата модерност се самопознава и самоописва, „матрици на поведението“ (А. Гуревич) за милиони хора: цивилизация, прогрес, естествено право, секуларизация, рационалност, модернизация, идеология, революция, нация, човешки права, гражданско общество и т.н. Необходимо е тези понятия да бъдат усвоявани не формално-логически, в речниковото им съдържание, а в процеса на тяхното историческо формиране и съдържателна еволюция. Затова акцентът е върху тяхната обвързаност със социалния опит на хората. Изтъкната е употребата им като идеологически оръжия, насочени срещу „остарялото“, традиционното, в борбите за изграждане на нов, по-добър и потенциално „съвършен“ свят. Показано е и специфичното усвояване и оспорване на тези понятия (идеи) в „източните“ общества.
Предлаганото учебно помагало включва авторов текст, документи и историографски фрагменти. Те са свързани пряко и доразвиват базовото учебно съдържание в учебника за ЗП на издателство „Просвета“. От друга страна, текстовете в помагалото са отворени към образователните ресурси по другите обществени дисциплини и към огромния информационен масив на световната мрежа. По отношение на нея помагалото е в позицията на „преводач“, който прави разбираеми изразите на чуждия (западния) опит в светлината на социалната практика.