Врагът, Ерих Мария Ремарк

Странна работа е животът. Съществуваме в постоянен стрес, който не ни пречи сутрин да бързаме към първата си чаша кафе, а вечер да хапваме спокойно на фона на новините. Защото през деня, споделяме и четем статии и книги, които ни вдъхновяват да живеем по-добре и по-здравословно, а вечер, спокойно поглъщаме зелена салата с пилешко месо, докато водещите обсъждат новите 10 жертви в Близкия Изток. Войната продължава, а емоциите, за които пише Ерих Мария Ремарк също няма да закъснеят. Сборникът с разкази „Врагът” се появява за пръв път от 60 години. С успеха на „Западният фронт на нищо ново” и договорът с издателство Ullstein, което си осигурява правата на всички бъдещи текстове на автора, Ерих Мария Ремарк е зает със създаването на трилогията. Втората и третата част излизат заедно в „Обратния път” и разказите за следвоенни години, вписани в договора, не се споменават в целия водовъртеж на романите. На 29 март 1930г. в американското списание „Колиърс” излиза първият от поредицата разкази „Врагът”, след който ще последват още пет истории за живота след войната. „Оръжията преобразяват човека”, това споделя Ерих Мария Ремарк в първата история, толкова близка от чаровните коледни снимки от 1914 г., когато германските и френските войници сядат на една маса, защото рождеството Христово е повече от тях и от оръжията, които от обикновени хора, ги превръщат във войници. „Докато бушуваха сраженията, човешкият живот губеше своя смисъл. Самите оръжия повличаха хората с дива ярост едни срещу други. Човек оставаше с чувството, че дори когато всичко живо в обсега на пушките и оръдията измре, те пак ще продължат да стрелят, докато не унищожат напълно света.” Кога човек се превръща в бойна машина и кога спира да чува сърцето си? Как се убива брат и кому е нужна тази борба за оцеляване? И как, как да преживееш след края на войната, загубил свои другари, част от душата и съвестта си и просто да се влееш в „цивилния” живот? Краткият сборник с шест разказа е болезнен, но честен. Няма нужда да наричаме нещата с грешните им имена. Войната е убиец едновременно бърз и бавен и ако някого куршумите не успяват да застигнат на бойното поле, те обезателно продължават да го гонят в сънищата му. Шест разказа ще зададат въпроса „Защо?” толкова категорично, че няма да има нужда от отговор. Трябва да бъдем много наивни, за да повярваме, че войната се води някъде далеч, а ние само слушаме за нея във вечерните новини. Тя е тук и сега, а последиците от нея няма да закъснеят. Ако искате да научите какви могат да бъдат те, протегнете се към „Врагът” на Ерих Мария Ремарк. И не очаквайте пощада…