Завръщането на думите

Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение „История на моите нещастия“ описва подробно своята „забранена“ любов с ученичката си Елоиза. След като роднините й го наказват жестоко с кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той – любовта си към Бога. Внимателният прочит на произведението му създава впечатление за твърде субективна изповед, която не оценява и дори пренебрегва чувствата на Елоиза. Любовната им драма е представена изцяло през неговия поглед, докато гласът на Елоиза се губи нечут и изчезва във вековете. В романа на Гоце Смилевски за първи път ни е поднесена нейната истина за съкровените й преживявания и душевни терзания, „озвучен“ е нейният глас, който разказва трагичната история – още от ранните години на любовта й, през раздялата с Абелар и болката по отнетото й дете. „Завръщането на думите“ представлява ярък портрет на най-образованата за времето си жена в Париж, трагично оплетена в кълбо от любов, амбиции, страсти и безпощадни нрави в сурова епоха.